Папите, в тази сакрална роля, управляват части от Италианския полуостров повече от хиляда години – до средата на 19-ти век, когато много от папските територии са превзети от новообединено Кралство Италия. През 1870г. владенията на Папата са допълнително орязани, когато Рим е анексиран. Споровете между серия от папи „затворници” и Италия биват разрешени през 1929г. от трите Латерански договора, които определят Ватикана като независима държава и дават специален статут на Римо-католическата църква. През 1984г., споразумение между Светия Престол и Италия променя някои от по-ранните договорни условия, включително и господството на Католицизма като водеща религия в Италия. Настоящите интереси на Светия Престол включват свобода на вероизповеданието, международно развитие, Близкия Изток, Китай, упадъка на религията в Европа, тероризма, междурелигиозен диалог и помирение, както и приложението на църковната доктрина в ерата на светкавичната промяна и глобализацията. Около един милярд хора по света изповядват католическата вяра.